Прочетен: 1790 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2020 20:39
Може да се наричаме всякакви: „православни“, „протестанти“, „католици“. Но докато не се освободим от доброволното си заточеничество на нашите малки островчета на спасение, където обикновено ближем собствените си рани и медитираме в изолаторите на мистично реещите ни се полувери-полуутопии, ние не можем да бъдем „квасът на Царството“ в тоя свят. Лутер го направи в своето време. Левски - по своя си начин. Самият Исус не основа манастир, нито построи храм, нито даже параклисче освети. Обаче беше наречен „приятел на бирниците и грешниците“, понеже Го бе грижа за тях. Всичко, което Той представляваше, което имаше и което можеше да прави, беше посветено на най-дълбоките нужди, копнежи и стремления на техните сърца. Животът Му, смъртта Му, възкресението Му... Думите Му, делата Му, чудесата Му... Абсолютно, абсолютно всичко беше заради тях. Той нямаше накъде да се възвисява повече от това - да зареже цялата слава на Небето, царствеността, божествеността и господството Си там, за да дойде и да се сприятели с такива създания като нас. Издевателстващи върху себе си и върху себеподобните си и тотално обезобразени от греха... Но Исус се обвърза и се сближи със сребролюбеца, с блудника, с маниака, със злодея... И то по възможно най-заветния... по възможно най-вдъхновяващия и преобразяващ ги начин... Същото се случва и сега...
Обаче Исус никога няма да се разчлени, както ние си позволяваме едва ли не да Го транжираме по-зле и от римски наказателни легиони. Един е Кръстът и една е Голгота, където се спасяваме. Не се ли вторачвахме за хилядолетия в йотите и точките, в много-многото запетайковски нещица, за да си създаваме своите собствени "християнски" васалства? Естествено, има продали се и купени от Кесаря "невясти". Но това обикновено е сбирщината от варосани гробници, издигнати помпозно и нависоко, които всички посветени християни нетрудно биха могли да различат. Не става въпрос за такъв тип безпринципен екуменизъм. По-скоро, представям си сближаване по най-различни допирателни на хората на Царството, за които текстовете от Библията под черта не са повод за вражда и верско противопоставяне. Настават усилни времена пак, те се носят във въздуха. Ислямът отново се навдига, а либерализмът, светският хуманизъм и новият комунизъм от държавно-бюрократичен корупционен тип го подпомагат всячески. Те се обединяват пламенно под сатанинските си знамена, за да ни асимилират буквално. Е, защо тогава ние да продължаваме да се делим на "черни" и "бели"? На православни, католици и протестанти. Мисля, че това е обременяващо историческо наследство, което би трябвало да започнем да преодоляваме под знамето на Кръста. Не говоря за някакво изкуствено сливане и унифициране, а само за изличаване на вековната схизма.
Един Господ.
Една вяра.
Едно кръщение.
Едно спасение.
("Послание към ефесяните" 4/5)
Единство в Духа, а не бюрократично-организационно.
Вярвам в тоя момент, че всеки, който на безпринципна и егоистична основа продължава да разделя Тялото Христово - тоест, Неговата Църква, за да гради и разширява собственото си Царство на земята, изпява сам заупокойната си молитва и решава завинаги да принадлежи на миналото, оставайки си насаме със своята експонатна музейна слава...
П.П. Ще си позволя още едно уточнение за екуменическото единство. Личното ми убеждение е, че е абсолютно невъзможно, а е и проява на свръх-духовен идеализъм, да се изисква християнските вероизповедания да се лишат както от уникалността си, така и от различията си, за да се превърнат в един общ клон. По-скоро си представям християнството като Дървото на Живота в Едем - с много и най-различни клони. В него корените и стволът са Исус, а короната е изплетена от плодоносните негови църкви. Въпросът е плодовете му да са чрез Светия Дух - такива, каквито са описани в Библията (всъщност, плодът е един, но има много и различни проявления: "любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание"). Обратно, ако има "блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни", това е родено от плътта и греха и никакво християнско етикиране не може да го превърне в Месиянско дело. А Исус ни е предупредил, че по плодовете и делата всичко се познава, нали? Така че както Исмаил и Исаак не можеха да бъдат едно, а даже синът на слугинята преследваше синът на свободната, така не може и християнството да стане един "миш-маш клуб". Според мен го искат точно вярващите тип "слуги и наемници", както и техните религиозни организации, за да задушат свободната вяра, която ги изобличава. Уеднаквяването винаги ми се е струвало тоталитарен нагон. Смесваш всичките цветове на дъгата и какво получаваш като резултат? И без да си художник можеш да си го представиш. Което не значи, че не съм за диалог между всякакви хора и техните обединения. Дори има моменти, когато една голяма цел може и трябва да ни обедини. Примерно, противопоставянето ни на агресивния ислямизъм, както вече казах.
Повече от наложително е!
И все пак, най-важното е да издигаме нашия Спасител, Господ и Цар, а не себе си и нашите организации. Когато Исус е издигнат, Той ни привлича, събира и приютява в огромното Си Бащино сърце ("Евангелието на Йоан" 12/32). Разбира се, в Божието семейство всеки трябва да е в Завет с Него и делата му да говорят повече от думите му за това. Ние често забравяме, че на Голгота не беше издигнат банкомат под формата на Кръст, та да точим от него материални благословения и да се чувстваме кадемлии след това. Или да Го зовем само при бедствия, катастрофи и аварии, а после нагло да Му обръщаме гръб. Правил съм го аз, а сигурно и ти. Но несравнимо е усещането, когато извървим първата миля за Него, а Той - втората и третата за нас. Когато му дадем слабостите си и пълните си фалити, а Бог вземе, че ги превърне в мощ за изграждане, не за рушене. Ти Му даваш човешкото. Той - Божественото. Тогава защо да „прецеждаш комара, а камилата да поглъщаш“? Да пренебрегваш милостта, прошката, любовта... Да разменяш безценното за евтиното... Заповедта Му "Първо Неговото Царство да търсим, както и Него Самият" - за иконописен златобляскащ фасаген... Фасадите на нашите храмове ли са ни по-мили? И нашите имена да бъдат записани там?! Да, тогава сме подвластни на духа на Вавилон, на бъркотията, неразборията, хаоса, разделението. И в какафонията на нашите различни езици няма никакъв шанс да се чуем и да се разберем. Задължително ще последва падението и сгромолясването на такава кула... въпрос на време е... Прекалено мъничко е игленото ухо на законническия религиозен перфекционизъм, увенчаващ нейният връх. През него покаялите се блудни синове и дъщери не могат да минат никога. Обаче тях Исус ги чака, за да ги въведе в Царството Си през „Перлените врати“...
„Всичко считам за измет, само Христа да придобия!“ („Филипяни“ 3/8)
Когато започнем да измитаме боклука на греховете от нас, значи искаме да постелем червения килим за Царя и да Му кажем: „Ето, очакваме Те! Ела и превърни бунищата, които винаги сме били, в Твои храмове! Ела и разруши идолопоклонническите ни олтари, където сме кадяли на страха, омразата и завистта; на алчността, похотта и лъжата; на тщестлавието и геронтомантските си егота! Ела! - защото ако не дойдеш, загубени сме! Познахме всяка низост, пропадайки в бездънните й ями. Засищахме телата си там. Обаче не намерихме покой за душите си. Изглеждахме често лъскави. Маркови. Престижни. Маркетингови. Имиджови. Преситени. Рейтингови. Пиедестални. Звездни. А отвътре - бездушни като тленни останки. И жалки като пародийни фарсове. Пасквили, които заслужават да бъдат изтрити от лицето на земята, а не записани в Книгата на Живота. И дълбоко в нас винаги сме го знаели. Както и това, че никога - и никъде, няма да намерим друг като Тебе. Толкова чист! Толкова свят! Толкова войнствен срещу злото! Обаче и толкова... толкова преизпълнен с любов към нас!...“
"Библията ми се струва най-големият източник на поезия за всички времена. Затова аз търся нейното отражение в живота и в изкуството."
Марк Шагал - руско-френски художник от еврейски произход (1887-1985 г.)
Това е неговото „Бяло разпятие“ - около сиянието на Кръста светът сякаш изглежда разпилян и изгубващ се в своите ежедневни дела; раздиран от скръб, болка и безнадеждност; подпален целия от огнедишащите си, обаче напразни химери за промяна. И тъкмо заради това - издигнат така, Исус Спасителят не престава да ни привлича...
Богът на Българите
Частни бележки около една религиозна кон...
07.09.2016 12:31
(реплика от рокендрол-драмата „Почти известни“)
Мисля, че Тоя, който умря и възкръсна заради нас, Единствен ни доказа приятелство, което на земята не можем да открием никога.
Но дали ще можем да се погледнем през очите Му?
Ще бъде възможно най-покъртителния... най-незабравимия разговор...
християни го разпъват и със скъпите свещи и с мазните тумбаци, самонарекли посредници на Бога...децата на бога нямат нужда от посредници да говорят с БАЩА си...другото е търговия,нали? И КОЙ НОРМАЛЕН БАЩА ГОВОРИ НА ДЕЦАТА СИ С ДУМИТЕ ...раби божии на кой баща децата му са роби?...тъпо и отблъсващо е защо е грозно и унизително...
07.09.2016 15:52
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"