Прочетен: 1369 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2016 11:02
На китариста на „Щурците“ Пеци Гюзелев.
На певците Ваня Костова и Миро.
На актьорите Михаил Билалов и Ивайло Захариев.
На политиците Мартин Димитров и Гери Николова.
На политолога Огнян Минчев и философа Калин Янакиев.
За това, че всеки един от тях на своето поприще ни прави съпричастни и с християнската си вяра!
За успеха на ранното християнство много способствало това, че то започнало да се развива не само като духовно единение на вярващи, но и като тяхно действително обединение във формата на разклонени и свързани помежду си “еклесии” - организации, имащи своя социален състав, структури, цели и собственост.
Така че терминът “Божие Царство” не бива да се приема като някаква идеалистическа формула и да се откъсва от неговото реално съдържание, каквото е представлявала “еклесията” по онова време (така самият Исус е наричал своята току-що прохождаща Църква).
Не случайно първите християни не са назовавали своите обединения с обичайното тогава наименование “фиас” (религиозно братство), а с политическия древногръцки термин “еклесия”, означаващ “народно събрание” - някога главен орган на полисното самоуправление.
Обаче дали те са искали да съборят политически оная стара, людоедска и преследваща ги постоянно Римска империя, за да управляват вместо нея?
Масовото им неучастие в еврейските въстания срещу Рим (включително и на юдеите-християни) показва, че те са предпочитали да следват примера на своя Господ Исус Христос, който отказа да бъде коронясан за цар от революционно настроената и реваншистка тълпа.
Така че ценностите на Царството Божие не са закачени на върховете на щиковете, дори и когато като Петър ние смятаме, че имаме основание да вадим ножове и да кълцаме уши.
Само една човешка империя би се опитала да събори друга по такъв начин - историята многократно го е доказвала.И май единствено Рим рухна не от злобата и мъстта на завоевателя, а когато Божието Слово и делото на Христовите последователи дотолкова го изпълниха, че за идолите му остана място единствено в гробището на края на града.
Да, християнството трябва да е първата и най-остра съпротива срещу всяка неправда в света - както и боговдъхновена активност във всяка една негова сфера.
Ала то никога не трябва да се смесва с бунтовните му учения и практики, вдъхновени от Първия Бунтовник в Небесата.
В крайна сметка, злото ще си понесе Божествения съд и присъда, когато НИЕ ПЪРВО се стремим да го държим далеч от нашия праг и НИЕ ПЪРВО оставим святият Бог да го съди в нас самите.
Затова и Библията ни предупреждава да излезем от модерния Вавилон - за да не споделяме язвите му.
Тя казва още, че Божието Царство ще помете наследствата на всички човешки империи, построени върху славолюбие, идолопоклонство и насилие (а двете исторически предупреждения за това бяха събарянето на Вавилонската кула и унищожението на древния Вавилон).
Всред такъв глобален конфликт всеки един от нас има отговорност да избере страна.
Както и да си понесе последствията за този свой съдбовен избор...
П.П. Разбира се, християнството може и трябва да влияе чрез политиката, икономиката, бизнеса, образованието, науката, културата, а не само от олтарите и амвоните, за да бъде солтта, която съхранява жизнеността на нашите общества (иначе всякакви зли сили ще я изсмукват дотогава, докато не ги превърнат в трупове). Обаче не чрез антихристката симбиоза между църквата и държавата, водеща до уродлив религиозно-държавен монопол и до бедствия, каквито са били например Инквизицията и антиеврейските погроми навремето; нещо подобно пък е франкенщайновското чудовище на ислямизацията днес. А чрез личности, посвещаващи всеки свой дъх дори на техния Господ, мразещи властолюбието и користолюбието и жадуващи да бъдат отражение на Неговото Царство на земята.
Примери в историята - дал Бог :)
II-ри П.П. Макар със сигурност да не съм военолюбец и да съм убеден, че е било светотатство християнството да се налага с проливането на човешка кръв, в същото време не съм и наивен привърженик на пацифизма. Всеки здрав разум възприема злото в този свят за съвсем реално. И вижда, че то е агресивно, тиранично, кръвожадно зло. Да го приветстваме ли тогава с палмови клонки? Защото точно това означава отказът ни активно да му се противопоставяме. Колко ли ще струва възходът на една такава социална система - а и докога ли той ще продължи, ако тя е избрала позиция на неутралитет спрямо него? Да не би заравянето на главите ни в пясъците да е някакъв вид гаранция срещу поражението? Или само го отлага за по-късно, както неведнъж е свидетелствала историята. Ето защо на мен ми допадат двата фундаментални принципа на Ейбрахам Линкълн. Първият е солидарност с подтиснатите, които гинат под гнета на най-разнообразните проявления на духа на религиозния и светския тоталитаризъм. А вторият е защита на свободата и демокрацията от техните яростни попълзновения. Не е вярно, че свободата не ще екзарх, защото ни трябваше Паисий, преди да дойдат Караджата и Левски. Трябва ни полиция, трябва ни армия, а не униформени чучела. Трябват ни свободни и смели мъже, чиито пръсти са обучени да воюват като тези на цар Давид. Светът се мафиотизира, ислямизира, самоизбива... "Християнски" пацифисти, либерали и хуманисти, иначе кой ще защити вас, жените ви и децата ви? Нима си мислим, че срещу качулатия призрак с косата нямаме право дори на законна самоотбрана?!
01.03.2016 09:33
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"